Циркът замина – песните останаха

На 1 септември 2014 г. белоруската група Ляпис Трубецкой прекрати своето съществуване. Според стотиците хиляди техни слушатели и фенове, те дават мащабни, ярки, иронични и стряскащо верни оценки за ситуацията на пост-съветското пространство, особено в светлината на конфликта между Русия и Украйна. Преследвани и включени в черен списък на изпълнителите в родната си Белорусия, през последните 3 години, те обикалят бившите Съветски републики със смесица от пънк-рок, ска, фолк и хард-кор, а между въздействащите, иронични и понякога поетични текстове се открояват съсвем недвусмислени послания:

Не бъди говедо!

Убий роба в себе си!

и едно специално суб-послание за предразположените към медийни внушения – Пази си хипоталамуса!

По собствените им думи, те се стремят да са шеметни, въздействащи и ярки като Цирк дьо Солей, а в ролята на клоуна е авторът на песните и един от солистите. Сергей Михалок е завършил театрална режисура в Белоруския институт за култура и изкуство и като всеки уважаващ себе си клоун, е покрит с шарени картинки (татуировки) от от глава до пети.

1324918352_105

Групата е чудесен саундтрек към настоящите световни колизии, хаоса, диктатурите и абсурда, които винаги е по-добре да срещнеш с медни тръби, мощна окуражаваща песен, бесни подскоци и много ирония.

Ето как започват повечето концерти:

Не время стоять на коленях
У древнего страха во власти,
Смотреть как чертово племя
Рвет планету на части!
Армагедон! пророчат пигмеи,
С трусливых обочин.
Слышишь, пушки грохочут?
Я жив, значит бой не окончен!

Не е време да стоим на колене,
Подвластни на древния страх
Да гледаме как това дяволско племе
Превръща планенета в прах!
Армагедон! пророкуват нищожества
От сепнатите покрайнини
Чуваш ли – ехтят оръдията?
Жив съм, значи боят ще продължи!

(преводът е мой)

Следват предизвикателства: “Рабкор” – работническият корепондент се връща, за да отрази съвременните безобразия

песни на свободата: “Воини на светлината”, която за украинците е химн на независимостта, след като групата ги подкрепи на Евромайдана.

“Змей и орел” – изгнаникът обикаля по света, спомня си близките и търси символи и сили, за да продължи по пътя.

И тъй като човек не може винаги да надвъхрля себе си, да е рицарят в битка със змея, понякога реалността и ежедневието го превръщат в

Лилипут

По слепоочията – есента
сивее като вулканична пепел
Светът потъва във страха
На дъното на чашата – монета

Съседът ми е Сатана
Вещици пеят на балкона
Отложена е пролетта
Сняг пада в хладните ми длани

Красиво, тихичко бръмчи
верният другар – хладилникът,
Във тъмнината зверски е разбит
последния светилник.

Молец на щората виси,
Черна хартиена гадинка.
Слънцето – искрящо въгленче,
Аз съм малък – само на годинка.

(преводът е мой)

Лилипут

Осень на моих висках,
Седая, как пепел вулкана.
Миром правит страх,
Монета на дне стакана.
Мой сосед – Сатана,
Ведьмы поют на балконе,
Пропала с радаров весна,
Снег на холодных ладонях.

Припев (х2):
Лилипут..
Опять тут.

Очень красиво гудит,
Преданный друг-холодильник.
Темно, костылём разбит,
Единственный в доме светильник.
На шторе висит мотылёк,
Чёрный бумажный чёртик.
Солнце, как уголёк,
Я маленький – мне один годик.

Но когато на последния концерт, публиката в Петербург сама пее забранените песни,

а футболните агитки в Украйна ги подхващат с пълно гърло по стадиони и улици, знаеш, че си останал в историята и дори малко си я подтикнал…

“Циркът си тръгва, клоунът остава, събужда се пиян, студено му е, страх го е; вятърът отвява късчета вестници…децата ще дойдат, а клоунът го няма.” Това е последният припев на последната песен на знаменитата, свободолюбива, иронична, шумна и талантлива група Ляпис Трубецкой.

Kакто казва създателят й, песните остават!

Фестивал “Нашествие”, юли 2014

Amorphis, guys, what have you done?

The level of joy these 6 Finnish musicians brought about is quite unexpected, but here we are. A couple of weeks after their concert in Sofia I still can’t stop listening to the band. This will be one of the long rides: I will gradually buy the whole back catalog, listen to every album at least twice, and learn quite a few songs by heart.  A glorious and all too familiar path, except I thought I have outgrown a bit this reckless and complete joy for music.

Strangely, I listened to the band before, I have three of their albums, and saw them live twice. Always liked the crisp melancholic, melodic sound, the energy and the fairy tale quality of it, but never more than now.

The Circle European tour seems a blast! (Not to mention that the album itself is dark, heavy and stoically beautiful.) This time the gig was in a club and probably that made it extra special. It took this laid-back, completely rock & roll atmosphere to really connect. We were celebrating every song, as we shed our mundane selves to become once again dreamers, rockers, teenagers, people with huge smiles, as crowd surfers passed overhead.

Amorphis are the real deal – they held nothing back, travelled to reach us, went on stage without any pomp, and celebrated some smashing music with us. While the world around is steadily becoming more unsafe and insane with clamp-down on civil rights, rise of dictatorships and warmongering, to re-live this kind of old-school freedom was a gift.

022

Finns are not famous for outpour of emotions, yet the guys managed to get across a genuine sense of togetherness with their southern and rather ecstatic audience.

This was a show to remember. I left with a smile, with energy and courage, which still stay with me. As does the music.

Amorphis, brothers, cheers and thanks for the joy! \m/

Amorphis played on March 18, 2014 at Mixtape 5 club in Sofia, Bulgaria. The concert was a part of their promotional Circle European Tour and marked the 8 anniversary of Tangra Mega Rock Radio.